Оригами

 Привет..
 Напоследък доста често нямам какво да правя и се занимавам с разни неща - драскам си някви в последствие несполучливи неща, денся си и куфея на музика сам у нас, а вчера дори се занимавах с оригами.
 Сещате ли се - китайското изкуство (просперирало в Япония), където от лист хартия създаваш най-различни фигурки. Правих някои от лесните неща, които намерих из нета. Доста е забавно и ти запълва времето, пък и според мен влияе доста добре на нервите - успокоително.
 Във връзка с това има една легенда - тази за 1000-та жерава:

Легендата за 1000-та жерава

Според легендата, който направи хиляда хартиени жерава това, за което копнее сърцето му, ще стане реалност. Жеравът е символ на мир, заради младо момиче на име Садако. Тя била облъчена от радиацията при взривяването на атомната бомба над Хирошима. През 1945 г., умиращо от левкимия, 12-годишно момиченце чуло легендата и решило да направи хиляда жерава, за да може да живее. Когато обаче видяло как другите деца в отделението умират разбрало, че няма да оживее, затова си пожелало мир на земята и край на страданиеята. Садако умряла и била погребана с венец от хиляда жерава в знак на почит към мечтата й. Приятелите й направили гранитна статуя в Парка на мира в Хирошима: „младо момиче с протегната ръка и излитащ жерав”. Садако е написала хайку, което се превежда така:
Ще напиша мир върху крилете ти, и ти ще летиш около света, за да не е нужно децата да умират по този начин.

Поразрових се вчера и за някои интересни факти за оригамите:

Най- големият Оригами жерав : е с разстояние между крилете 78.19 метра и височина 38.5 метра е изработен от Odate Jukai Dome в Odate, Maebashi, Япония 20-21 Януари 2001г.
Източник на информацията : Guinness World Records 2005

Най-малкият Оригами жерав е изработен от хартия с размер 1мм х 1мм . Прегъванията се извършвали с помощта на микроскоп и игла . Оригамите са изработени от асистент професор Watanabe в Nigata University, Япония
Източник на информацията е :( British Origami, No. 119, page 22) 

(представяте ли си колко време и с каква прецизност са го правели..)

Най- масовото изработване на оригами жерав за един час
545 човека изработели 9300 оригами жерав за един час в Singapore State University на 22 август 2006 . За всяка изработена оригами SongHe Fragrance Rice дарил 50 цента на Singapore Autism Association.
Източник: Paper Airplane Records

Ето един бърз и лесен урок как да си направим оригами колибри. Дано ви хареса :)

Оферта..

Остава горе-долу месец до следващата учебна година..
Липсват ми по-скоро хората, с които не съм се виждал супер много време, от колкото самото даскало (макар че и то ми липсва малко, малко)
Лятната ваканция почти свърши, а ми се стори доста кратка и все пак пълна с изживявания! :)
Ходих на доста места, запознах се с някви нови хора, илизахме насам-натам, зарибявах на компа до късно (по-точно до рано) с френдове.. Оферта си беше. Но лятото още не е свършило - предстои рождения ден на един от най-добрите ми приятели, соуу ще има и още случки!
Днес (10.08.11) времето беше... според доста хора отвратително, но според мен хубаво. Обичам, когато вали дъжд.. някак си се чувствам по-добре и се изпълвам с енергия и свежест. Духа ветрец, валя дъжд, спира дъждеца, пак валя и такам общо взето.
Това естествено не ни попречи да излезнем аз и двама приятели, за да видим трети - Сашо.
Стояхме към 20тина минути на НДК, докато чакахме да поспре да вали и после просто се разхождахме безцелно - беше доста забавно, защото макар и да се чуваме всяка вечер по скайп, отдавна не се бяхме виждали на живо. :)
Петъка ще заминавам за село за един23 дена да помогна малко на баба ми, пък и да я видя какво прави. (сельооо)
А, сетих се какво не съм се похвалил - имам нов номер - 0883406353! Преминах на Loop и за т'ва. Ако някой друг е в Loop и много, много иска да си лафим да ми ring-не.

Ей ви един поздрав от мен.. Малко балкански дъбстеп

П.п. МРАЗЯ КОМАРИТЕ! 

Pringles!! :3

Посвещавам тази публикация, блога, както и остатъка от живота си на Pringles с ОЦЕТ и сол!! <3
Забелязах, (а явно и не само аз) че в Англия са супер популярни и разпространени. Всеки си купува такива и масово в магазините те бяха на изчерпване, а другите видове си бяха пълни редовете.. или там каквото се водят.
Та ние (аз, Митко и братчедка му) направо се избивахме взаимно за такива! Всеки си кашираше свойте от другите и се гледахме подозрително като по филмите... жалки бяхме.
идеята за тази публикация дойде от колегата Никола СИвков (тенкс дюд, имах нужда от спомена за Pringles..)

^ новия смисъл на живота ми ^^

Беше...

Беше незабравимо ( Crazy Town - Butterfly, пуснаха я по The Voice и трябваше да си я запиша някъде... тъкмо удобен момент да кажа "поздрав за всички" :) )
Ключовата дума е "беше". Всичко свърши, но честно казано не съм някъв саднат и депреснат..
Даже напротив - радвам се!
Това е другата ключова дума.
Радвам се, че се случи. Наистина си прекарах незабравимо тези 5 дни в Англия. Бях с невероятна компания - Мятко (от класа ми), Дея (братовчедката му) и Лиам (гаджето й). Едни от най-готините хора, които познавам :)
Радвам се, че всеки ден ние с Митко приготвяхме закуската за всички ( просто защото обичаме да готвим) и храната ни беше невероятно вкусна, защото беше сготвена ...с любов. За разлика от храната в Лондон (освен старата женица, при която ядохме Тайландска храна - беше невероятно!! трябва да пробвате Thai Food!) - тя беше безвкусна, с недостатъчно подправки и.. "любов.
Радвам се, че се запознахме с пичовете и мацките от Чехия и Германия - бяха доста печени. Бяхме в една стая с един от немците - Джероум. Доста странно беше това, че в стая с 3 единични легла имаше душ кабинка с прозрачна врата о.О.. за това НЕ се радвах особено ;д. След 2 дни прекарани заедно, все едно всички се познавахме от няколко години и си лафехме, ебавахме се един с друг, разказвахме си за държавите си и т.н. Бяха наистина свестни. :)

Неща, които харесах на Лондон:

1) Хората - там си такъв, какъвто искаш да си и никой няма нищо да ти каже! Пък и всички англичани бяха много любезни и спокойни - дори и в най-разгорещените си спорове.
2) Центъра на Лондон - НЕВЕРОЯТЕН! Всичко е във Викториански стил с Огромни сгради, било то корпоративни или за живеене. Бях наистина изумен...
3) Парковете - хората наистина си държаха на парковете, даже някой ни беше обяснявал колко хиляди/милиона паунда инвестират на година за паркове...
4) Нямаше много трафик, много хора караха колела, двуетажните автобуси и начина, по който се влиза и излиза от тях - една врата за влизане, една за излизане!
5) Акцента на англичаните и музикалния им вкус (поне от това което видях) - множеството от млади хора си падат по дръм енд бейс, както и дъбстеп...

Неща, които не харесах на Лондон:

1) Храната - масово имаше безвкусни храни в ресторантите.. Ако ние не си правихме закуските, едва ли щях да издържа... (малко изключения)

2) Времето - непоносимо.. 20 градуса МАКСИМАЛНО! И след всичко това като дойдох в София на 35........... не питайте :D.

3) Предградията им - САМО къщички - красиви, може би, но прекалено спокойно и прекалено еднакво. Нямаше никви ..откачалки, а къщичките бяха тоолкова еднакви, че имаш чувството, че ходиш с часове на едно място без да мърдаш.

За сега не се сещам за други неща..

За полета.. кво да ви кажа - беше доста яко! Хората, които са пътували със самолет знаят как е. За тези, които не са - ми доста ти се вдига самочувствието като се сетиш, че си над облаците. За мен това беше първото качване на самолет и доста се вълнувах. В началото нищо не усещах, преди да излетим, защото се движехме доста бавно. Но когато самолета се обърна към баш-пистата и разви е*ати скоростта!! Първо ми беше някво .. сдух..  но после се почувствах доста яко и погледнах през прозорчето - колко е яко да гледаш София от горе. Когато обаче самолета стигне определена височина имаш чувството, че си се возиш в автобус. Движихме се доста спокойно и времето беше хубаво - само на връщане от Англия имаше малка турболенция, но аз я проспах!
Като се прибрах на летището ме чакаше майка ми с "лимузината" (смех....) ии Маринка (^.^), както и майката на Митко. Ние с майка ми откарахме Дея и Лиам, защото живеят в Люлин - горе долу наща посока :).
В момента съм в Горна Оряховица и ви пиша от най-лагващия компютър на света....!! В събота ще се виждам с Владо от едно23. Съветвам ви да посетите и неговия блог, който обаче нещо не бачка в момента.. Можете да видите фен страницата му във фб тук.. Ще оправя линка за блога му някой друг път :).
От мен стига толкова, поне за малко..
...макар чее... имам цяла нощ, а не ми се спи много, много.. може да поспамя по някое време пак, може и просто да си легна.
Лека на всички, които си лягат в момента.

Винаги двама...

"...Те се скитаха в полето,
     винаги двама, винаги,
    две усмихнати хлапета,
    цели в прах и драскотини.

    После търсеха реката
   винаги двама, винаги,
   но приятели ще има,
   вечно ще има -
   виж други тичат сега..."


Тази публикация е за моята най-добра приятелка Маринка. Между другото, разгледайте й блога - цЪк :) Нещо я е хванала депресия, та исках просто да й напомня, че колкото и самотна да се чувства, никога не е и няма да бъде сама! <3 :) Поздрав за всички, които си имат приятели (за разлика от мен....) :Д Тоника - Приятели

12.07.11

Дългоочаквания ден дойде!! ^^
Днес, 12/07/11, ще пътувам до Англия! С Мятко (Митко Кръстев) от класа ми заминаваме сутринта. Вълнувам се ужасно много, тъй като:
1) никога не съм излизал извън България 
2) никога не съм се и качвал в самолет. :)
Ще бъдем за 6 дни в това хотелче и имам чувството, че ще си прекараме невероятно!!
Кратко, но ясно. :) Пътуване до Англия, вълнения, вайкане, събиране на багажи енд шит лайк дат.
Днес деня мина доста приятно.. По обяд (ЖЕГАА!) излезнах с мойта приятелка Мари, за да ходим до LIDL (имаше да си пазарува някви неща), после се опитвах да се отърва от жегата със студен таратор, студен сок от праскова ии още студени неща. Вечерта излезнахме с цялата компания от квартала. :) След мноого лигня и говорене на глупости решихме вече да се прибираме, че аз имах да си дооправям багажа, пък и другите си имаха няква работа (да цъкат WoW.. зарибен живоот!).
В момента е 12:50 и още оглеждам какво да взема и какво не. Багажа ми е почти готов и с нетърпение очаквам полета ^^. Ще бъда придружен от Маринка, така че мога да кажа, че си имам и фенки, които да ме изпратят. (найс)
Нямам какво повече да кажа, така че ще се връщам към багажа си..
Cya soon.. :)

Ново начало =)

Окей хора, това е първия ми блог и  направен с цел това да си е моето мъничко местенце в света, където да си изразявам мнението, да казвам каквото ми е на ума в момента, да споделям извижяванията си с вас - читателите (каквито едва ли ще има много).
Така, малко за мен..
Казвам се Теодор, на 16 години съм, от София. Принципно ми викат Тедо, Теди, Таня (о.О) и подобни шитни.. Уча в НПМГ - Националната Природо Математическа Гимназия "Акад. Л. Чакалов", или още известно като "Не Прави Мойту Грешка".
Любим стил музика - дръм енд бейс (d'n'b) и дъбстеп, ии смесица от 2те - дръмстеп. Слушам почи всякаква музика, но това е основното :).
Като бонус получавате музикален поздрав.. това е песен, която доста ме кефи от скоро :). Дано ви хареса.
Свободното си време обичам да прекарвам с приятели, близки или просто интересни рандом хора. Също така си падам и по компютърните игри, стига да имам компанийка, с която да разцъквам.
Защо направих този блог? Ами.. в момента е 3 часа през нощта, лято е, никво даскало и точно днес нямам какво точно да правя, и така се стигна до тук..
Предстои ми пътуване до Англия, Лондон, за което предполагам ще си имам отделен пост, в който ще си споделя впечатленията от града, от хотела, от хората.. абе въобще от всичко.
Таа, този пост започва да става прекалено дълъг, а трябваше да е доста кратичък, така че по-добре да спирам вече!
Лека нощ на всички :)